HACCP
HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Point) Анализ на опасностите, контрол на критичните точки и ръководство за прилагането му
Какво е HACCP?
- HACCP е съкращение, което в превод означава "Анализ на опасностите и контрол на критичните точки". Това са точки от производствения цикъл на храните, в които може да се елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за човешкия организъм. Ако контрола в тези точки не е достатъчно задълбочен, то тогава е възможно да бъде застрашено здравето и дори живота на консуматорите. Изградена, внедрена и сертифицирана HACAP осигурява това да не се случи.
- НАССР е научно обоснован и систематичен подход. НАССР системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването и инспектирането на крайния продукт.
- В основата на изискванията на HACAP са залегнали принципите на Codex Alimentarius. Публикациите на Codex Alimentarius, съдържащи препоръки, касаещи безопасността на храните, трябва да бъдат включени в законодателствата на страните членки на ЕС. Една от тях са Указанията на Codex (Codex Alimentarius guidelines) за прилагане на HACCP. Като общ документ е разработена директива 93/43/EEG на Съвета на Европа, която е базирана на тези указания на Codex Alimentarius.
- Обхватът на приложение на HACCP системите, покрива цялата хранителна верига – от първоначалното производство до крайната консумацията и обхваща добив и производство и производство и преработване на хранителни продукти, търговия, съхранение и транспорт.
HACCP e приложим за производители, кетъринг фирми, ресторанти, хотели, фирми, произвеждащи хранителни стоки, търговци, фирми, складиращи храни и производители на животинска храна и добавки. Накратко всички производители и търговци, които искат да докажат, че храните, които произвеждат, съхраняват или доставят са безопасни;
Принципи на системата НАССР
HACCP се базира на седем основни принципа:
1. Анализ на опасностите.
Определяне на потенциалните опасности, свързани с производството на храни на всички етапи от производството им.
2. Определяне на Критичните Контролни Точки или CCP (Critical Control Point).
Определяне на точките, които могат да бъдат поставени под контрол с цел премахване или свеждане до минимум на вероятността от появата на опасност.
3. Определяне на критична граница и въвеждането й.
Определя се критична граница за даден периметър, която трябва да бъде спазвана за да е сигурно, че CCP е под контрол.
4. Установяване на система на мониторинг /контрол/ на CCP чрез наблюдение.
Система на контрол с оглед осигуряването, че всяка CCP е под контрол, т.е. че критичните граници се спазват.
5. Установяване на корективни действия /мерки/
Те се предприемат, когато мониторинга показва, че определена CCP е извън контрол. Тогава настъпилата ситуация трябва да веднага да бъде коригирана чрез предприемане на подходящи действия.
6. Установяване на процедури за верификация /проверка/ на системата.
Те са с цел потвърждаване, че системата НАССР работи ефективно, както и съществуването на евентуални недостатъци.
7. Въвеждане на документация.
Водената документация обхваща всички процедури и записи, подходящи за прилагането на тези принципи.